Над две хиляди години след основаването си, Римската империя е една от най-изследваните исторически реалности, която привлича работата на учените и вниманието на ентусиастите и любопитните, но още повече в светлината на това внимание, въпросът, който мнозина си задават е: какво е било знамето на Римската империя? Римската империя е основана през 27 г. пр. н. е., тя остава едно цяло до постепенната федерализация и окончателното разделение между Изтока и Запада през 395 г. сл. н. е., след което двете империи поемат по различни пътища: Западната пада през 476 г., Източната през 1453 г. с падането на Константинопол, докато от 800 г., годината на Translatio Imperii, Свещената Римска империя също успява да претендират за наследство с тази империя. Различни времена, различни епохи и различни места, в които ролята на знамето винаги е била различна.
Но в началото си, когато се заражда Римската империя и в първите векове от съществуването си, преди разделянето си, имала ли е знаме? Преди две хиляди години, много преди формирането на съвременните национални държави, знамето имаше съвсем различна функция, особено за разграничаване на армия във война. Тази функция се изпълняваше от знаците на легионите, които се носеха в битка от специални войници, наречени сигнифер и вексилифер. Тези отличителни знаци, в допълнение към имената и символите на легионите, често изобразяват животни, които представляват символи на сила и които са заимствани от отличителните знаци на републиканската епоха. Сред тези символи те също носеха орела, много важен символ сред военните и свързан с Юпитер, чието присъствие във всички провинции на империята допринесе за превръщането му в един от символите на силата на Рим и на единството сред римляните. Това изображение често украсяваше стълбовете на стандартите и войникът, който го носеше, се наричаше аквилифер. Знамената също бяха червени, препратка към римския бог на войната Марс: червеното остана цвят, свързан с такива знамена.
Но орелът, макар и признат символ на Рим и на единството между римляните, който украсяваше както стълбовете, така и многобройните паметници и монети, не се появи в уникален флаг на Римската империя. Същото може да се каже и за друг символ на Рим, писмеността SPQR (Senatus PopulusQue Romanus), която, въпреки че е свързана с Републиката, е била широко използвана по време на Империята: тези четири букви представляват Рим, но не са включени в уникален флаг.
Друг елемент, който по някакъв начин изпълнява функциите на съвременните национални знамена, символизиращи единството на всички поданици на Римската империя, е ликът на управляващия император. Императорът всъщност до окончателното християнизиране на империята също представлява божество и неговият образ се появява във всички провинции, както и върху безброй монети, които се разпространяват надлъж и нашир. Сред многобройните изображения, достигнали до нас, има свидетелства дори за торти с изображението на императора, отпечатано върху тях.
 |
| Монета на император Константин, показваща лабарума с христограмата |
Прогресивното християнизиране на Римската империя води до въвеждането на християнски символи и в този смисъл историята на Константин и битката при Милвийския мост е емблематична, според която императорът, преди битката срещу съперника си Максенций през 312 г., имал видение на кръст и надпис ἐν τούτῳ νίκα, преведено на латински като „In hoc signo vinces“, или „с този знак ще победиш“, което го кара да вмъкне христограмата, съставена от гръцките букви chi и rho в своя лабарум, факт, който според традицията би бил решаващ за победата. Този лабарум се появява на различни монети от онова време, като христограмата е поставена както на върха на мачтата, така и върху знамето, и скоро става широко разпространена сред императорските изображения. Според Живота на Константин от Евсевий от Кесария (който е бил близък сътрудник на императора), оригиналният лабарум на императора включва както кръст с Хи-Ро, така и портрет на Константин, което показва важността на портрета на императора в регалиите на времето.
През следващите векове императорските регалии се отличават с нарастващо присъствие на религиозни символи и са необходими векове, след падането на Западната Римска империя, за Източната Римска империя (често наричана условно Византийска империя) и Свещената Римска империя да започнат да приемат национално знаме в съвременния смисъл на термина, което води до Късното средновековие, период, в който много държавни образувания започват този процес.
 |
| Флаг с четирите бета на Източната Римска империя |
През вековете Източната Римска империя за първи път възприема кръста на Голгота, който се появява на множество монети от времето на династията на Ираклий (между 6-ти и 7-ми век), но също така и други като двуглавия орел на Палеолозите, който се появява през 13-ти век и е използван също от Мега Комнините на Трапезундската империя, и златния гръцки кръст на пурпурен фон, личната емблема на императора, също по времето на Палеолозите, но въпреки това и през този период, от 1259 г. до падането на империята, се появява знамето на Източната Римска империя, златният кръст с четири бета в кантоните на червен фон.
.svg.png "Знаме на Свещената Римска империя") |
| Двуглавият орел е символ на Свещената Римска империя |
Що се отнася до Свещената Римска империя, използваните символи са различни, преди да се стигне до истинско знаме. Някои свидетелства съобщават, че през 10-ти век Хенри I от Саксония и Ото Велики са използвали образа на Свети Архангел Михаил в своите банери, докато Фредерик Барбароса е използвал орел, Ото IV - орел, летящ над дракон. Въпреки това, от 14-ти век орелът, черен на жълт фон, се утвърждава като знаме на Свещената Римска империя, скоро в неговата двуглава версия, в която двете глави представляват титлите „Крал на римляните“ и „Император“, които ще се използват непрекъснато – с някои вариации през годините – до 1806 г.
.JPG "Pieter Appelmans Nostra Signora targa")
.JPG "Targa apertura Via Tarpea")
.svg.png "Знаме на Свещената Римска империя")
